вторник, 17 май 2016 г.

СКАРИДИ В ТЕМПУРА С КОКОС И ПИКАНТНА САЛЦА ОТ НЕКТАРИНИ С ЛЮТИ ЧУШКИ




























СКАРИДИ В ТЕМПУРА С КОКОС И ПИКАНТНА САЛЦА ОТ НЕКТАРИНИ С ЛЮТИ ЧУШКИ

Необходими продукти:


20 броя големи пресни скариди
2 кокосови ореха
2 яйца
Брашно
Ледено студена газирана вода
1 щипка сол
Олио за дълбоко пържене

За салцата:

Сока на един портокал
4-5 нектарини ( може да замените с праскови или дори с манго )
1-2 люти чушки ( зависи колко люто понасяте )
1 супена лъжица прясно изцеден сок от джинджифил (обелен и настърган корен джинджифил с размерите на напръстник)
1 чаена лъжица захар
На върха на кафена лъжичка сол

Прясно смлян пипер меланж ( бял, розов, зелен, черен на зърна )













































































Приготовление:


*Пригответе си първо салцата, за да има време да изстине.
* Обелете и махнете костилките от нектарините, отрежете дръжките на лютите чушки и смесете всичко посочено за салцата на едно място. Направете пюре с помоща на блендер, като не се престаравате да е гладко, а може да има и малки парченца. Опитайте го и балансирайте добавките според вашия вкус.
* Изсипете съдържанието в подходящ съд и гответе на среден котлон до сгъстяването на пюрето и превръщането му в салца. Готовата салца се оставя да изстине.
* Пробийте кокосите и източете течността им ( няма да я ползвате в рецептата ).
* Счупете кокосите на две части, които ще ви служат за купички при сервиране.
* Извадете бялата им ядка, обелете я от кафявата кора, след което я настържете на ситно ренде.
* Почистете скаридите от главите, обелете ги, като оставите опашната перка с последния сегмент, за да има за какво да се хване при пържене, а в последствие при ядене. Бучнете с клечка за зъби в горната част на скаридата, където е гръбнака, някъде по средата му, за да извадите чревцето, което прилича на косъм и изтеглете  нагоре докато то се отдели от скаридата.
* Обърнете скаридата с корема нагоре и направете леки нарези върху му, за да не се свива при пържене.
* Загрейте олиото в подходящ съд и не забравяйте, че ще ви трябва повечко за дълбоко пържене.
* Разбийте яйцата, като ги разредите с ледено судената газирана вода ( може да я поддържате с кубчета лед ), посолете и добавете брашно при постоянно разбъркване до много рядка смес (долу-горе с консистенцията на боза).
* В купичка си сипете брашно.
* В друга купичка си поставете настъргания кокос.
* Хванете скаридите за опашната перка и панирайте в посочената последователност.
* Топете скаридите в брашното и ги изтръсквайте от излишното.
* Набрашнените скариди потапяйте в студената яйчена смес.
* След това потопете ( оваляйте ) скаридите в кокосовите стърготини.
* Пускайте скаридите в горещото олио и докато се пържат си потапяйте върха на пръстите в яйчената смес, след което накапвайте върху всяка пържеща се скарида, за да стане по-рошава и по-хрупкава, по този начин също така сваляте леко температурата на олиото.
* Изпържените скариди изваждайте върху салфетка.
* Поднесете в купичка от кокосова черупка по 5 броя и добавете отделно от пикантната плодова салца, за да може всеки да си топи.

Да ви е вкусно!


Имам слабост към японската култура и разбира се кухня. По душа съм мечтател и фантазьор човек. Като дете препрочитах многократно японските приказки ( любимата ми беше „ Славеят”) и понеже баба ми работеше в магазин за платове, у дома се намираха какви ли не красиви басми, коприна, габардин, травира, сатен, тюл и всякакви други, с които аз си правех модно ревю като японска и други принцеси ( лапешка работа ), но нещата не спират дотук с японската ми мания. В службата си, поради същината на професията която работеше, майка ми контактуваше само с морски капитани, помполити и те на свой ред разказваха интересни истории за други държави, които аз слушах с интерес, тъй като доста от ваканциите си прекарвах с нея на работа.  Един от капитаните беше наш съсед и ми дoнесе от Япония списания подобни на тогава популярните „Пифове”. За първи път чувах,че трябва да разглеждам книжките отзад напред и недоумявах това. Да не говорим за интересните неща които ядяха, налъмите , които носеха, кимоната при мъжете и жените, защо ядат с клечки и много други интерсни неща, които в съзнанието на едно 4-5-6 годишно дете са с постоянно задаващи въпроси и търсещи отговори. Съседът беше супер търпелив човек с прекрасно чувство за хумор и нямаше въпрос на който да не ми отговаряше, даже често подкрепяше разказите си с рисунки на момента. След като порастнах малко започнаха излъчването на „Шогун” и понякога родителите ми, ми позволявах да го гледам. От филма останах с ново впечатление, че японците са жестоки хора, но пак се прокрадваше любопитството ми към яденето от купички с клечки, пиенето на саке, носенето на кимона и живеенето в полупразни соби ( стаи ), затварящи се с хартиени врати и спейки по земята като много бедни хора. Какво ли разбира едно дете, растящо в комунистическа страна...В процеса си на разтеж започнах сама да си рисувам японски принцеси, гейши, които наричах „хартиени куклички” и разбира се си играех с тях след като съм ги изрязала. Правех си от пластелин японски пагоди и други нещица, които ме караха да мечтая за един друг свят без да го познавам, свят, който беше изграден от детски приказки, две списания и разказите на един морски капитан. Така докато порастнах и вече познавам интернет, чрез който мога да пътувам, мечтая и научавам от научно популярните филми за бита, културата и храната на други народи, включително на Япония. За сегашната рецепта се доверих само на японски видеа, за да съм сигурна,че темпурата ми ще е автентична, въпреки, че произхода и е португалски. ( Е признавам си, че добавих нещо от мен, а това е щипка сол и замених питейната вода с газирана, както типично в мой стил смесих японската кухня с тайландска като използвах и кокос, а салцата си беше пълна импровизация, но пък крайния резултат беше впечатляващо вкусен ).







Няма коментари:

Публикуване на коментар