събота, 21 март 2015 г.

РЕТРО КЕКС - УЧИЛИЩНА СТОЛОВА































РЕТРО КЕКС - УЧИЛИЩНА СТОЛОВА




Необходими продукти:


1 и 1/2 чаена чаша кисело мляко
1 и 1/2 чаена чаша захар
1/2 чаена чаша олио
1 изравнена чаена лъжица канела
1 чаена чаша нарязани на едро, сурови орехови ядки
1/2 лъжичка хлебна сода и 1 изравнена чаена лъжичка  бакпулвер
3 чаени чаши брашно-изравнени

Приготовление:


Всичко това се смесва и се изсипва в тава намазана с олио и посипана с брашно, като излишното се изтупва.
Тавата се поставя в студена фурна, след което  се пече на 220 градуса до готовност.
Проверява се дали е готов с клечка за зъби с която се бучва в кекса. Ако е суров, клечката излиза с тесто, ако е готов, излиза чиста.
Кекса се поръсва обилно с пудра захар и се оставя да изстине. Нарязва се на ромбове или на тънки филийки.

Да ви е вкусно!


Този кекс го приготвяха в основното ми училище, но без орехите. Сигурно съм била все още в 5 клас. Тогава срещу седмичните си купони получавахме чудесен обяд, който обаче не винаги се оценяваше от учениците. Сега си правя равносметка, че храната е била дозирана и подходяща за подрастващите деца, съобразена с нуждите на един млад организъм. В дните, когато приготвяха този кекс обикновено имаше таратор и кюфтенца по цариградски, така да се каже едно от любимите менюта на учениците. В тези дни шублера за отпадъци си оставаше почти празен. Но аз да си призная умирах за десерта, а именно за този кекс. Понякога с други деца си разменяхме храните, които не харесваме с храните, които харесваме, друг път ми се налагаше да събера цялата си смелост и да си поискам допълнително. Лелките от стола бяха добри жени и порциите които оставаха от отсътващите ученици, ги раздаваха без проблем. Този така обикновен и непретенциозен кекс така ми се услаждаше, че все си исках само от него допълнително. Така една от лелките ме запомнила. Питах няколко пъти как се прави, но все не успявах да запомня всичко, докато един ден тази жена ми подаде листче изписана хартия с голяма усмивка и думите: „ Това е за теб, да го дадеш на майка си да ти го направи в къщи!”

Погледнах и видях рецептата за кекса, която все не можех да запомня. Нямах търпение да се прибера у дома и да го приготвя, изобщо не ми се наложи да моля майка си за това. Още същата вечер татко изяде почти целия изгорял кекс, похвали ме и ми поръча да приготвя пак. Това ме окуражи и на другия ден се справих по-добре. . . Тази емоция е била така силна в мен, че ми е оставила траен спомен.































Няма коментари:

Публикуване на коментар