неделя, 7 декември 2014 г.

МИНИ РИБНИ ПАЙЧЕТА „ЗЛАТНА РИБКА” В КОНСЕРВЕНА КУТИЯ

























МИНИ РИБНИ ПАЙЧЕТА „ЗЛАТНА РИБКА” В КОНСЕРВЕНА КУТИЯ


Необходими продукти:


За пайовото тесто:


400 гр. брашно (тип 500)
1 супена лъжичка олио
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
200 гр, кисело мляко (3,6%)
2-3 щипки сол
1 разбито яйце, което се разделя на две части-за тестото и за намазване

За пълнежа:


Бели рибни филета около 500 гр. Може да използвате от сом, хек, лаврак, пъстърва или други по ваше предпочитание. Аз съм използвала  филе от сом.
Разбит яйчен белтък на гъст сняг, за спойка на пълнежа, 1 или 2 белтъка.
Наситнен  магданоз  по вкус.
Стрит черен пипер по желание.
Сол на вкус.
Олио за изпържване на рибните филета.
Пшенично нишесте или брашно за овалване на филетата.

Още необходимости:


8 бр. консервни кутийки от детски пастети, риба, доматена салца или други , но ако желаете може да ползвате и обикновени форми за мъфини ( аз просто не исках да поемат миризмата на риба, за това ползвах консервни кутийки, които заделях целенасочено още щом имах ясната идея какво искам да приготвя )или метални тимбалчета от крем карамел.
Хартия за печене.

Инструмент клещи за притискане на стърчащите крайчета, които остават при отварянето на консервата.



















































































































































































































































































































































































































Приготовление:


*Омесете тестото от 400 гр. брашно, 1 с. л. олио, ½ ч. л. сода бикарбонат, 200 гр. кисело мляко, 1-2 щипки сол и половината разбито яйце. Консистенцията на тестото трябва да е по-твърда и удобна за работа.
* Поставете омесеното тесто за малко в хладилника, докато изпържите рибата.
* Нарежете рибните филета на малки хапки и ги оваляйте в нишестето (брашното), изтупайте ги от излишното и изпържете в горещо олио.
* Готовите филета се оставят да се отцедят на сълфетка от излишната мазнина.
* Нарежете на ситно магданоза и оваляйте филетата, заедно с черен пипер и сол пак по ваш вкус.
* Подгответе кутийките за пълнене, като им изрежете парчета  хартия за печене и ги застелете целите така, че тя да стърчи и извън консервите.
* Извадете тестото от хладилника и откъсвайте топчета с размерите на  яйце, после го разположете  в кутийката, като го прилепвате към дъното и по стените, да се образува вътрешна купичка за пълнене. Излишното тесто, което стърчи по ръбовете, може да го изрежете. Надупчете с вилица, за да не се надига по време на печене.
* Изпечете подготвените консерви с тестото до лекото им зачервяване, а после задължително ги оставете да изстинат.
* Разбийте белтъка на гъст сняг.
*Сложете по супена лъжица с връх от белтъка в изстиналите тестяни консерви и напъхайте пържените филенца с подправките вътре, като излишния белтък се отсранява.
* Оформете си капачета за пайчетата и различни рибки за декорация. Мънички или по-големи, вие си изберете и ги намажете с разбит жълтък. По-големите рибки се разполагат в тавата между консервите и се наблюдават по време на печене, за да не прегорят.
* Поставете капачетата върху пайчетата, направете дупчица в средата, която ще служи като коминче за горешия въздух, намажете ги с разбит жълтък и поръсете само по края с ивица наситнен магданоз, може да ръснете и няколко кристалчета от едрата морска сол. С някои от дребните тестени рибки, може да направите венец около коминчето на капачето.
* Изпечете на 200 градуса в предварително загрята фурна до зачервяването им .

* Върху изпечените пайчета сложете малко белтък в самото коминче и закрепете отгоре от по-големите тестени рибки, за да служат като емблема на самия пай.
 * Поднесете като пред ястие.

Да ви е вкусно!










































































































































































































































































































































































































































































































Бях решила тази рецепта да я публикувам на самия Никулден, но вълшебния шаран с който се занимавах и другата част от празничното меню, ме отплеснаха и забравих. Надявам се все пак да са ви интересни моите "Златни рибки".
Сега ще ви припомня  една чудесна приказка, която  ме вдъхнови за тази рецепта. Надявам се, че ако си приготвите тези пайчета и тайничко  си пожелаете нещо на вашите "Златни рибки", то желанието ви ще се сбъдне!



  РИБАРЯТ И ЗЛАТНАТА РИБКА

автор:  Александър Пушкин

    
   Живял дядо със своята баба край морето синьо и дълбоко. Те живели в схлупена къщурка цели тридесет и три години. Старецът ловял със мрежа риба, бабата си прела свойта прежда. Хвърлил той веднъж в морето мрежата си, но загребал тиня. Втори път си мрежата разгънал, а тя попаднала на водорасли. Трети път си мрежата разгънал и извадил от водата рибка, но не като другите, а златна. Молела се тая златна рибка и с човешки думи промълвила:
 „Я пусни ме, дядо, пак в морето, ще ти заплатя безценен откуп: ще ти дам каквото пожелаеш.“
Старецът, учуден, се изплашил: толкова години рибарувал, не бил чувал риба да говори. Пуснал дядо тази златна рибка, пуснал я и галено й рекъл:
„Хайде сбогом, моя златна рибке! Твоят откуп мене ми не трябва, в синьото море си поминувай, в синьото море на воля плувай.“
 Старецът при бабата се върнал, казал й за станалото чудо:
„Днеска улових чудесна рибка, златна рибка, не обикновена, тя по нашенски ми проговори, да я пусна във морето ме помоли, откуп скъп ми рибката предложи. Даваше ми що си пожелая. Откупа й не посмях да взема, в синьото море аз пак я върнах.“
Бабата подхванала старика:
„Глупав си като трева острика! Не си взел от рибката ти откуп. Да бе взел поне едно корито, нашето е цялото пробито.“
 Той при синьото море се върнал, гледа - то се леко разлюляло. Взел да вика златната си рибка. тя изплувала и го запитва:
„Ти какво тъдява дириш, старче?“
Старецът с поклон й отговорил:
„Пожали ме, златна господарке, страшно ме нахока мойта баба, кара ми се, мира ми не дава, трябвало й новичко корито, нашето било съвсем пробито.“
Рибката му казала тогава:
„Не тъгувай, иди си ти със здраве, тя корито ново вече има.“
 Старецът при бабата се върнал, гледа - новото корито в къщи. Бабата му креснала по-люто:
„Ах ти, глупчо, тиква изкуфяла! Само туй корито ли измоли? Каква полза само от корито? Пак при рибката иди, глупако, поклони се до земи, измоли ни къща.“
 Той при синьото море се върнал, а синьото море шумяло мътно. Взел да вика златната си рибка, тя изплувала и го запитва:
„Какво още ти е нужно, дядо?“
Старецът с поклон й отговорил:
„Пожали ме, златна господарке! Скара ми се бабата по-люто, скара ми се, мира ми не дава, къща иска бабата свадлива.“
Рибката му казала тогава:
„Не тъгувай, иди си със здраве. Тъй да бъде, имате си нова къща.“
Тръгнал той към своята къщурка, а от нея нямало ни сянка. Гледа - къща с горна, светла стая, на върха - кирпичено коминче, дъбови врати с ковани панти. Седнала е бабата на прага и мъжа си пред света ругае:
„Ах, простако, глупава кратуно, ти измоли, глупчо, само къща! Я върни се, рибката да молиш, черна селянка не ща да бъда, искам да съм истинска дворянка.“
 Той при синьото море се върнал, а синьото море се разлюляло тежко. Взел да вика златната си рибка. Тя изплувала и го запитва:
„Какво още ти е нужно, дядо?“
Старецът с поклон й отговорил:
„Пожали ме, златна господарке! Още по-се бабата разлюти, кара ми се, мира ми не дава. Не ще вече селянка да бъде, иска да е истинска дворянка.“
Рибката му казала тогава:
„Не тъгувай, върви си със здраве.“
 Старецът при бабата се върнал. Що да види? Цял дворец с чардаци, на един чардак - самата баба в хубаво самурено елече, с чуден сърмен накит на главата, с бисерна огърлица на шия, с пръстени от злато на ръцете, с алени ботушки на нозете, а наоколо — слуги усърдни. Тя ги бие, дърпа им косите. Рекъл старецът на свойта баба:
„Добър ден, дворянке господарке! Май душицата ти е доволна.“
Бабата му силно изкрещяла, да мете конюшнята му рекла.  Седмица изминала и втора, повече се бабата вбесила, дядото при рибката изпраща:
„Пак при рибката с поклон отивай, не ща да съм родова дворянка, искам да съм истинска царица.“
Старецът й рекъл разтреперан:
„Ти комай си, бабо, пощуряла! Нямаш нито говор, ни походка, ще ти се присмива цяло царство.“
Бабата се още по-вбесила, плеснала по бузата мъжа си:
„Как, селяко, смееш с мен да спориш, с мене, важна родова дворянка? Да вървиш веднага при морето, иначе под стража ще те пратя.“
 Старецът потеглил към морето, а морето синьо потъмняло, почерняло. Пак повикал златната си рибка, тя изплувала и го запитва:
„Какво още ти е нужно, дядо?“
Старецът с поклон й отговорил:
„Пожали ме, златна господарке! Бабата ми пак се разлудува, вече не желай да е дворянка, иска да е истинска царица.“
Рибката му казала тогава:
„Не тъгувай, иди си със здраве! Тя ще бъде истинска царица!“
 Старецът при бабата се върнал. Гледа — царски истински палати. Вътре зърнал своята старица на трапезата като царица, служат й боляри и дворяни и задморско вино й наливат, дъвче тя чудесни курабии, а край нея щъкат страшни стражи, всеки носи на гърба си брадва. Влязъл старецът и се изплашил: На старицата поклон направил. Рекъл:
 „Добър ден, царице страшна!Днес душицата ти е доволна.“
Бабичката, без да го погледне, заповядала с очи да го изгонят. Връхлетели стражи и дворяни и изхвърлили старика грубо. Стражите го погнали през прага, брадвите си едва не строшили. А навън народът му се смеел:
„Пада ти се, оглупяло старче! Нека да ти бъде туй поука: ти по чужди ум да се не водиш!“
 Седмица минава, почва втора, бабата се още по вбесява. Пратила придворни за мъжа си - бързо да го доведат при нея. Рекла му сърдитата старица:
„Пак поклон на рибката да сториш. Не желая все да съм царица, искам аз морето да владея, да живея сред море широко, за да може твойта златна рибка да ми бъде винаги слугиня.“
Да откаже, старецът не смеял, думичка не дръзнал да отвърне. Пак към синьото море потеглил, гледа — ври морето в черна буря, вдигат се, бучат вълни сърдити, бягат, плискат се и страшно вият. Дядото си рибката повикал, тя изплувала и пак го пита:
„Какво ти е нужно още, дядо?“
Старецът с поклон й отговорил:
„Пожали ме, златна господарке! Що да сторя с тази лоша баба? Вече не желае да е тя царица, иска да е морска господарка. Иска да живее сред морето, та да може тука, златна рибке, да й бъдеш лично ти слугиня.“
Рибката не казала ни дума, само плеснала веднъж с опашка и в дълбокото море тя се скрила. Старецът напразно дълго чакал, пак при бабичката се завърнал. Що да види? — Старата къщурка, бабата седи сама на прага, а пред нея - вехтото корито.

Край










Няма коментари:

Публикуване на коментар