сряда, 24 декември 2014 г.

ПЪЛНЕНИ ЯБЪЛКОВИ КУРАБИЙКИ

































ПЪЛНЕНИ ЯБЪЛКОВИ КУРАБИЙКИ



Необходими продукти:



За пълнежа се приготвя пресен конфитюр от ябълки:

3 големи ябълки – обелени и настъргани на едро ренде
1 кафена чашка кристална захар
1/2 чаена лъжичка канела

За тестото на курабийките:

1 чаена чаша с връх брашно ( тип500 )
½ чаена чаша пудра захар
½ чаена чаша кисело мляко ( от 2% )
1 яйце
1 пакетче бакпулвер ( 10 гр. )
1 пакетче ванилова захар ( 10 гр. )
1 пакетче меко краве  масло ( 125 гр. )

За изпечените сладки:


Пудра захар за наръсване
































































































































































































































































































































Приготовление:


*Ябълковото сладко се приготвя, като настърганите ябълки се запичат в тиган с канелата и захарта до тяхното сгъстяване.
* Продуктите посочени з тестото се слагат всичките заедно в купа и от тях се омесва меко тесто.
* Тестото се разточва на кора с дебелина около 0,3 см.
* С отвора на кафена чашка се изрязват кръгчета от разточеното тесто, които трябва да са четен брой, за да могат да се разпределят по двойки.
* Върху едното кръгче се поставя малко от ябълковия конфитюр и се покрива с другото кръгче. Краищата се притискат с виличка, за да не излезе пълнежа. Най-отгоре в центъра на курабийката се прави малък срез на кръст, за да излиза парата по време на печене.
* Подготвените сладки се подреждат в тава застлана с кулинарна хартия и се пекат в предварително затоплена на 180 градуса фурна до тяхното леко порозовяване.
* Готовите курабийки се напудрят обилно с пудра захар.

Да ви е вкусно!


Това са курабийки, които баба правеше често през зимата. Помня технологията, но нямам точна рецепта, за това ги правя спонтанно както ми хрумне на момента. Сега записвам тази рецепта, но сигурно другия път, пак ще омеся тесто според настроението си.




































































































































































































































































































А сега искам да споделя с вас едно мое разказче, което съм писала преди време и е посветено на  Коледното време.


                                        Коледни Фантазии

                                                    Сборник зимни разкази


                                            Коледният дух

                                                     Автор:  Славяна Тепеделенева




   Минаваше полунощ, а тя току що бе приключила със задълженията си.
Отдавна чакаше този миг, в който можеше да седне и да си почине. Навсякъде цареше тишина, защото всички вече спяха. Жената се взря в тъмнината на спалнята и долови лекото похъркване на измореният съпруг. Той беше потънал в топлината на семейното им ложе, а в краката му мъркаше оранжева котка,която сякаш му пригласяше. Тя се обърна и влезе в стаята на децата си. Дори и тъмнината не можеше да скрие умилението в погледа, насочен към синовете и. Най-малкото дете от тримата братя, все още толкова невинно и доверчиво, спеше дълбоко. Майката се наведе и го целуна по челцето, а после внимателно зави голите му крачета. Погали по косата възмажалият юноша, на съседното легло и си помисли, че всеки родител би се гордял с такова момче, като нейното, защото честността и добрината му, се изписваха на лицето,дори когато спеше. Щом стигна до средният си син,се възхити за пореден път. Това дете излъчваше един особен чар. Едното ъгълче на устната му,винаги стоеше в лека усмивка, а когато беше буден, радваше хората с весел нрав и добро настроение.
    И така успокоена, че вече всички спят дълбоко, тя се отправи към своето кътче в топлата кухня. Женицата приседна с въздишка на един стол и подви крака под себе си. После извади от кошничката любимото ръкоделие и разпъна на празната маса схемата по която шиеше гоблена си. В малкото помещение отдавна цареше спокойствие и тишина, нарушавана само от лекото шумолене на хартията, по която си отбелязваше ушитите бодове. Потънала в мисли, тя дори не бе усетила, кога нощта се е преполовила. Сънят я превземаше постепенно. Накрая умората си казваше думата и тя с нежелание прибра гоблена. Преди да си легне, жената отвори широко прозореца и погледна към нощното небе. Забелязваше се, че то е някак странно светло, по-млечно и леко розовееше. През сънливото и лице премина студен въздух с мирис на сняг. Това я подсети, че съвсем скоро е Коледа. Изведнъж всичко утихна, а снежинките изпълняваха своя неповторим танц под светлините на уличните лампи. Чуваше се как кристалчетата им звънят. Те се рееха на ляво, на дясно и падаха с балетна стъпка на земята. Жената наблюдаваше това съвършенство и се омагьосваше все повече и повече! Беше толкова тихо, че можеше да се чуе как вали снегът. Улиците побеляваха бавно. Виждаше се как клоните на дърветата и храстите се отрупват с бели, блестящи снежинки. Постепенно се заличаваха всички несъвършенства на пътищата и тротоарите. От някъде бе излязло котенце, което се радваше на прясно навалялият сняг. Животинчето подскачаше смешно в малките преспи, душеше въздуха, а снежинките падаха по козинката му и то потръпваше с гърбинка.
   Изведнъж се чу хлопване на врата и жената се стресна. Средният и син се бе събудил. Сънливо и се скара, че все още не си е легнала. Тя му се усмихна невинно и го повика до себе си. Тогава те заедно погледнаха през прозореца. Само, че този път майката не гледаше небето, а лицето на сина си. Забеляза как зениците му се разшириха и в погледа блеснаха онези пламъчета на щастие, които само една майка можеше да забележи. Снежинките се отразяваха дълбоко в кафявите му очи и сякаш се стапяха в тях. После той въздъхна и каза:
     -Значи, най-после и ние ще имаме бяла Коледа!
     Тя усещаше как клепачите и горят от умора и пожела за втори път тази нощ, спокойна вечер на сина си. Когато се пъхна в топлото легло до спящия съпруг, жената затвори изморените си очи, въздъхна и се унесе под тихото мъркане на котката. Чуваше се единствено пукането на съчките в старата печка. По стените пробягваха отблясъци от пламъчетата, които се подаваха от време на време из капака. Цареше топлина и уют.
       На другия ден, когато тя се събуди, вече беше съмнало, а семейството и още спеше. Успя да използва времето за да приготви закуската на любимите си хора и скоро те станаха. Привлечени от ароматите на горещо мляко, кафе и пържени филийки, всички се напъхаха в тясната кухня и замляскаха доволно. През това време, най-малкият и син погледна през прозореца и видя навалялият сняг. Детето заподскача въодушевено и закрещя с пълно гърло:
        -Сняг! Има сняг! Мамо, през нощта е валял сняг!
      Всички се бяха скупчили пред прозореца, да гледат тази бяла приказка, дори и котката се буташе любопитно навирила опашка. Много бързо след това кратко наблюдение синовете и се облякоха и хукнаха да извадят шейната за да се пързалят. А съпругът, като прочисти гърло, с делови тон заяви:
        -Аз ще изляза с тях, че да има кой да им дърпа шейната.
     Майката се усмихваше кротко на това пораснало "дете" и даде съгласието си с леко кимване. Само след секунди тя беше сама в малкият си дом. Оставаше единствено да се заеме с коледната украса. Това бе времето в което можеше да украси всичко за идващите зимни празници. Изсипвайки кутиите на земята ,украшенията проблясваха с неповторимата си красота. Тя имаше чудесно настроение и си тананикаше коледни мелодийки. Така успя да нареди всеки гирлянд и всяка топка. След подредбата им, със задоволство оглеждаше празничния дом и заключи, че е останало само да сложи царицата на Коледа, а това беше Елхата. Мислите и се нарушиха от шумното нахлуване през входната врата на семейството. Въодушевени от снежните емоций, със зачервени бузи и блестящи очи ,те се надпреварваха да и разказват как са се пързаляли и колко красив снежен човек беше направил татко им. Щастливата майка наблюдаваше децата и мъжа, които толкова много обичаше! Погледите на родителите се срещнаха и се усети топлината на чувствата им. Нямаше нужда от думи, за един миг те бяха само двамата! От унеса им ги извадиха децата които се радваха на украсата. Време беше да изберат елха.
    А навънка, хората си проправяха път с лопати и навсякъде цареше снежно въодушевление. Виждаха се всякакви снежни човеци,пързалящи се деца, лелички имащи неблагоразумието да обуят ботуши с високи токчета, чичковци нахлупили смешни шапки и тук-там по някое куче с махаща опашка за поздрав.
   Въпреки натрупаният сняг и трудното придвижване, магазините работеха с пълна пара. На майката и бащата не се наложи да ходят на далече, защото в кварталното пазарче, в малко заграждение, бяха натрупани много елхи, които щяха да красят нечий дом. Когато някой си избираше дръвче се усещаше мириса на борова смола. Човекът който продаваше елхичките, олюлявайки, се насочи към жената с лека усмивка. Лицето му беше поруменяло от изпитият алкохол и щом заговори от дъха му се понесе лек винен облак, който се разсея в студения въздух. Той потри замръзналите си ръце и беше готов да продаде не само елхите, но и метлата захвърлена наблизо. Жената се усмихваше без да забелязва всичко това. Тя беше щастлива! В ръцете и се мъдреше малка елхичка с шишарка на едната клонка. Това е тяхното коледно дръвче!
   И наистина когато го украсиха,то сияеше в цялата си прелест. Дори и котката се радваше, попипвайки плахо с лапички,игличките на клончетата.
   Щом отново настъпи вечерта, семейството запалиха светлинките. Всички бяха приседнали захласнати пред тази красота. Майка им ги гощаваше с любимите канелени сладки, от които все още се извиваше тънка нишка пара и разнасяше по целия дом аромата на канела. Не бе забравила и традиционният горещ шоколад.
   Така ароматите на топлите сладки и напитки се смесваха и допълваха уюта на скромното жилище.
     Вече бяха готови да посрещнат Коледа, защото Коледният Дух бе дошъл при тях!

2006 година.




1 коментар:

  1. попаднах на тази статия за ароматерапия ( https://www.youtube.com/watch?v=glw66MvuoiQ ) и вкуса на твоите сладки ми заля сетивата, Сиси... и коледа дойде посред лято, дойдоха ароматите и коледния дух. Странно може да е, но не бих прогонила прекрасните коледните спомени, въпреки високите градуси !

    ОтговорИзтриване