сряда, 12 ноември 2014 г.

ДОМАТЕНА СУПИЧКА С ФИДЕ И ЧУБРИЦА

























ДОМАТЕНА СУПИЧКА С ФИДЕ И ЧУБРИЦА


Необходими продукти:


1 л. вода
5 средно големи домата
1 малка глава червен лук
1 скилидка чесън
1 люто чушле по желание
1 клонче ронена чубрица
3-4 супени лъжици олио
1 супена лъжица вегета или заменете със сол на вкус
1  кафена чаша натрошено фиде
1 чаена лъжица червен пипер
1 супена лъжица захар ( добавя се, за да намали киселинността на доматите )

При сервиране:


По желание препечени филийки или изпържени в олио малки хлебни хапки.































































































































































































































Приготовление:


*Наситнете лука, скилидката чесън, лютата чушка и ги запържете в олиото с вегетата и чубрицата.
* Добавете фидето и дозапържете с него, а когато то добие златист цвят поръсете и червения пипер.
* Обелете доматите, настържете ги на едро ренде и ги добавете и тях в тенджерката да се запържат .
* Към запържените домати добавете последно захарта и водата.
* Оставете супичката да клокочи на тих огън до сваряването на фидето.
* Сервирайте, като предложите препечени филийки или пържени хлебни хапчици. Ако желаете може да освежите със ситно накълцан магданоз. Може да добавите и малко сиренце за още по-богат вкус.

Да ви е вкусно!


От доматената супа се е запечатал един спомен в мен, когато ме изписаха от родилното с втория ни син. Суматохата по новороденото бе погълнала всички роднини и когато се прибрах у дома с бебето, шкафа за храна и хладилника бяха празни като чисто нови. Никой не бе съобразил  да сготви нещо. Любимата ми леля си беше напазарувала няколко домата, фиде, лук, чесън и хляб за нейното си домакинство. Тя запретна ръкави и веднага  приготви бърза доматена супа с наличното в мрежичката и, а аз я наблюдавах с възхищение и попивах всяко нейно движение направено от сръчните и ръце. Препече филийки хляб на котлона, поръси супата с малко ронена чубрица, досущ като магьосница и ни нахрани всички, без изключение. Иключителен жест, който остави следа в съзнанието ми, защото тя бе единствения човек, който се погрижи за мен. В него момент двете баби се надпреварваха да си пушат цигарите, забравяйки за внучетата и дъщеря си, за това им бях обидена. А тази доматена супа остави скъп и топъл спомен, за една прекрасна жена, която винаги с присъщата си красива усмивка и мекота в гласа си, ни приканва на масата, а ароматите от нейните гозби ни събираха и сплотяваха винаги. Доматената супа я приготвих в нейна памет. 



















































































































































































Няма коментари:

Публикуване на коментар