петък, 10 октомври 2014 г.

Пържена риба Сардина с чесън, магданоз и копър






























Пържена риба Сардина с чесън, магданоз и копър


Необходими продукти:


2 кг. риба сардина
1 връзка копър ( около 7-8 стръкчета )
1 връзка магданоз ( около 10-12 стръкчета )
1 голяма глава стар чесън
ябълков оцет на вкус
1 чаена лъжичка захар
1 препълнена супена лъжица готова подправка на зеленчуковата "Пикантина" ( в рецептата на баща ми се солеше със стрита морска сол )
брашно за овалване на рибките
олио за пържене

















































































































 Приготовление:


* Почистете добре рибата от глави, вътрешности и люспи.
* Оваляйте я в брашно и я изтупайте от излишното.
* Изпържете я в предварително добре загрято олио.
* Пригответе посипката, Наситнете копъра, магданоза и намачкайте чесъна на кашица. Смесете с оцет на вкус и осолоте с готовата зеленчукова подправка на Пикантина. Добавете и лъжичката захар.
* Разбъркайте всичко много добре и поръсете обилно пържените сардини навсякъде.
* Може да сервирате сардините топли или студени, по ваш вкус, но не забравяйте да предложите и чаша добре охладена бира.

Да ви е вкусно!



















































































































    Хубаво е когато поглеждам морето привечер, през прозорчето на старата гемия, която си почива на брега, очаквайки своя пореден ремонт.
    Вече е късна есен и със залеза на слънцето, морският бриз, пронизва дълбоко костите ми. Възрастният рибар, който някога беше приятел на баща ми, ме натовари със задачата да почистя два килограма сардина, донесена от магазина и да я приготвя така както татко ме е учил. Сигурно ще попитате " Защо от магазина?", ами защото не беше излизал в морето, нали гемията му е на брега.
    Оставиха ме сама на борда със сардината, две котки и много спомени.Стана ми доста хладно, а не си носех връхна дреха, затова се огледах и видях на ръждясал пирон да виси вълнена сива жилетка, поколебах се, но посегнах, откачих я и си напъхах ръцете в провисналите ръкави. Жилетката беше топла и това компенсира просмуканата миризма на тютюн и риба.
    Такааа...сега оставаше да приготвя вечеря, за да нахраня стария рибар и семейството си, които щяха да пристигнат скоро, вероятно доста изгладнели.
    Чувах шума на морето и как вълните от време на време докосват лодката. От вкъщи си бях донесла няколко фенерчета на свещи, чаши и чинии ( спомен от татко ) и покривка, за да не притеснявам излишно нашия домакин. Вече бях изпържила сардините на газовото котлонче и набързо забърках ароматна билкова смес, като овкусих още топлите рибки. Понеже нямаше маса, използвах една дъска, която намерих на борда, вероятно счупена седалка и я сложих под малкото прозорче, застлах я с покривката си и подредих скромна вечеря. Двете котки, за които споменах преди малко, вече мъркаха доволни, след като похапнаха всички излишъци от почистените риби и се бяха свили на кълбо върху въжето на земята.
    Налях си чаша бира и зачаках слушайки песента на морето. Най после! Дойдоха! Носеха хляб и лимонада...Май никой не беше разбрал, че поисках лимони за рибата, а не лимонада... Всъщност, нямаше никакво значение, защото всичко се изяде и изпи.
    По-рано, докато бях самичка, направих няколко снимки с телефона си на вкусната сардина, за да я споделя в блога си. Изкарахме си чудесна вечер, средния ми син посвири на китарата, попяхме, посмяхме се и ако е рекла съдбата, пак ще посетим стария рибар, котките му и неговата гемия.




Няма коментари:

Публикуване на коментар