неделя, 7 септември 2014 г.

Сладко от зелени смокини
































Сладко от зелени смокини


Необходими продукти:



1 кг.  зелени смокини ( Плодовете са мъжки без семенца с гладка среда и женски със семенца. От мъжките смокинови плодове зеленото сладко става по-красиво и в него няма семенца, както при сладката от узрелите плодове )
1 водна чаша вода
700 гр. Захар
1 чаена лъжичка лимонена киселина на кристали

По желание:
За направата на варна вода ви е необходима  ½  чаена лъжичка гасена вар и 1 литър вода.
( Гасена вар може да намерите във варджийници или магазини за строителни материали, както и в железарските магазини.)























































































Приготовление:



* Отрежете дръжките на смокините с малка част от плода, после ги надупчете с игла на няколко места, за да поемат в последствие от захарния сироп.
* Пригответе варната вода, като разтворите  ½  чаена лъжичка гасена вар в 1 литър вода.
* Накиснете надупчените смокини във варната вода за 2 часа, след което ги изплакнете много добре в студена вода. (Тази процедура не е задължителна и може да се пропусне, но с нея сладкото добива неповторим и специфичен, мек вкус.)
* Сложете на котлона тенджера с  1 литър вода и я кипнете.
* Изсипете смокините във врящата вода и ги варете 5 минути.
* Извадете плодовете и веднага ги шокирайте под течаща студена вода. Това ще запази зеленият цвят на смокинчетата.
* Излейте врялата вода и налейте нов  1 литър, който кипнете отново и пак изсипете смокините да врат 5 минути, след което отново ги шокирайте под течаща студена вода до тяхното изстиване.
* За трети път кипнете вода и варете 5 минути  плодовете, а после ги охладете шоково.
* След  последната процедура изцедете всяко плодче, като притиснете внимателно между пръстите си, за да не го спукате. Подсушете смокините с кърпа.
* Направете захарен сироп от 700 гр захар и 1 водна чаша вода. Щом сиропа заври добавете плодовете и намалете котлона на средна степен.
* Сладкото се вари около 40 минути и се отпенва, след което се оставя да изстине.
* Варенето се подновява на следващия ден. Отново след като кипне, го варете на среден котлон за около 40 минути. Тази процедура е необходима, защото сладкото след престояване и повторно варене се сгъстява.
* Смокиновите плодове вече са започнали да глътват от захарния сироп и се издуват в първоначалното си състояние.
* Ако ви харесва гъстотата му може да добавите лимонената киселина, да разбъркате и да насипете сладкото в затоплени сухи бурканчета, които се затварят и обръщат с капачката надолу до тяхното изстиване. Ако ви се струва, че сиропа в сладкото все още е рядък, трябва да изчакате повторното изстиване и престояване за няколко часа, а после пак да варите по вече познатата ви рецепта.

Да ви е вкусно!



























































Тази рецепта е от майка ми, а тя на свой ред я научила от колежките си въпреки, че баба я приготвяше от години и за мен винаги имаше най-красивото зелено смокиново сладко с изумрудено искрящи плодове. Рецептата трябваше да публикувам  много отдавна, оттогава са и снимките, но някак си не и беше дошъл реда. И това е защото ми се иска да ви показвам качествени снимки, но не стоят така нещата реално. Мечтая си за фотоапарат с който да правя ясни снимки, но за сега карам на приятелски наемани, като последния много ми харесва и е у мен до поискване на притежателката му. За съжаление почти всичките ми рецепти са придружени от снимки с телефон  от нисък клас и не ги харесвам, но съм напълнила компютъра с над 500 рецепти за публикуване и все отлагам, че да ги приготвя отново и да снимам ясни кадри. Тази вечер имах настроение да пиша в блога си и избрах сладкото от зелени смокини само заради любимите ми полски цветя, които са на снимките, защото исках да ги споделя с вас.







2 коментара:

  1. Все едно съм на чаено парти в света на "Алиса в страната на чудесата" :)

    ОтговорИзтриване
  2. М даа, с теб май говорим на един и същи език. Все едно четеш в душата ми. Точно тогава когато снимах този материал си спомням,че препрочитах Алиса и бях повлияна от чаеното парти на лудия шапкар и белия заек. Странното е,че не съм споделяла това с никого и нямам представа как си прозряла в такава дълбочина една на вид съвсем простичка рецепта, аранжирана с любимия ми полски букет.Впечатлена съм, а това ми се случва изключително рядко!

    ОтговорИзтриване