четвъртък, 31 януари 2013 г.

Пиле и картофи в солено ''иглу''





























Пиле и картофи в солено ''иглу''


Необходими продукти:


1 пиле
около 4 кг. едрокристална морска сол 
10 броя по-малки картофчета 
2 яйчени белтъка
1 морков

За готовото блюдо е необходимо:
Прясно зеле, колкото да покрие съда в който ще сервирате
Зехтин за поръсване























































Приготовление:


Измитото и почистено пиле, много добре се подсушава. Картофите и моркова не се белят но също трябва да се подсушат след измиване. Смесваме морската сол с двата белтъка.
Ако имате по-голям съд използвайте го, за да побере всички продукти заедно, но ако нямате, може да направите отделно пилето от зеленчуците. 
Застелете съда със слой морска сол.Сложете пилето да легне по корем, иначе рискувате да поеме повече от необходимото количество сол. Наредете около него зеленчуците ( или в друг съд по същия начин ). Покрийте всичко, като в полярно иглу с останалата сол. Добре е да използвате съдове с размера на храната, за да сложите по-малко сол. изпечете всичко това на 200 градуса за 2 часа. 




























Сервирайте '' иглуто'' цяло и разбийте с чукче за месо. Коричката, която образува морската сол, се споява и става доста твърда. 
Добре е да смъкнете кожата от пилето, защото е по-солена, но на картофите това не е необходимо. 




























В плато застелете пресни зелеви листа, нарязани на едро, разкъсайте пилето на големи парчета, сложете картофите, а моркова пуснете по средата за цвят.
всичко това гарнирайте със стрък пресен магданоз и лекичко поръсете със зехтин. 




























Дали ще си изберете бира, бяло или червено вино, това зависи само от вас, но със сигурност  ще допринесе за по-добрия вкус на ястието.

Да ви е вкусно!




























Вкусни спомени...

Славяна Тепеделенева


   Скоро тати щеше да има рожден ден...Започнах да си спомням хубавите детски дни и така един спомен ме връхлетя изневиделица...
   Дядо ми беше горски и живееха с баба в гората срещу една казарма по пътя за село Звездица. Къщицата им се гушеше в буйната растителност, а наоколо стърчаха сливи дивачки. Малката им градинка преливаше от цветовете на лалета, хризантеми и рошави божури. Пред прозореца им цъфтеше розов трендафил с много нежни цветове. Боровете, които растяха наоколо бяха толкова високи, че вятъра почти винаги пееше по върховете им. Тази малка къщурка, която се състоеше от навес и една стая, винаги беше белосана с вар, а в стаичката миришеше на сапун, защото баба переше на ръка със слънчева вода и ароматни сапуни. Там нямаше ток, затова си светеха с газени лампи, свещи и готвеха на старата печка с дърва "Чайка". За вода се отиваше по една тясна пътека на по отдалечено място. Тя изтичаше по загладени камъни и ромолеше тихичко. Това бе горската чешмичка. Когато отивахме с родителите ми на гости от далече чувах как Шарик лае, а срещу нас се понасяха няколко пъстри котки, които галейки се по краката ни, заглушава с мъркането си даже кучето. Тогава баба излизаше, винаги облечена в бяло, с разпуснати червени, дълги коси, усмихната и поздравявайки ни с благ гласец за добре дошли. Татко веднага се хващаше на работа да насече малко дърва, за да приготви поредната вкусотия. Аз все се въртях около него и помагах с огромен мерак. Спомням си как върху дървената маса подреждахме продуктите и започвахме да режем, белим и бъркаме различни манджички, а баба носеше в шепата си току що набрани, уханни билки, за да овкуси нашите кулинарни творби. 
    Една от прекрасните рецепти, които помня от татко е това пиленце в солено "иглу" с картофи и различни други зеленчуци. Той изсипваше на една купчина, направо на масата, морска сол и счупваше няколко яйца, като им ползваше само белтъка. Объркваше солта и застилаше с нея стара, очукана и почерняла тавичка. А после слагаше пиленцето да легне, подреждаше наоколо му картофите, морковите, лука, чесана, и посипваше всичко с останалата сол. Образуваше се огромна купчина, а татко казваше, че това е "иглу" в което са се скрили продуктите. После пъхваше тавата в горящата печка и аз чувах как тя се разгаря с пукот и от капака изхвърчаха няколко огнени искри.
    Докато чакахме пилето да се опече, тръгвахме на разходка в гората. В ниското място под къщичката имаше дере, а в него растеше стар орех. Татко ми беше вързал една въжена люлка, а баба ми уши възглавничка с вишнави рози, която слагах щом се люлеех. Обичах този орех!   
    Докато тати ме люлееше, чувах над главата си как клоните поскръцват. После продължавахме разходката, като аз обикновено си откъсвах разни плодове, напъхвах се в гъстия лещак, за да си открия паднал лешник или събирах огромен букет от горски цветя и билки. 
   След тази разходка така огладнявах, че можех да погълна и цял вол. Щом се върнехме при къщичката, баба вече беше извадила тавата от печката, а ние насядвахме около масата и чакахме татко да счупи коричката на "иглуто". Щом се отвореше първата дупчица, парата излизаше на тънка струйка и този аромат караше коремите ни да къркорят в хор. Започваше едно разравяне и всеки си отчупваше от пиленцето, но аз най-много обичах картофките. Тати ги срязваше на две и им слагаше бучица масълце. С вълшебния хляб на баба, за мен това бяха най-вкусните спомени...













Няма коментари:

Публикуване на коментар